Сома Голдън Бер, 84, умира; Вдъхновена предприемчива журналистика в The Times

Сома Голдън Бер, дълготраен старши редактор в The New York Times, която беше центрофуга от хрумвания за истории – те изхвърчаха от нея във всички направления – и чиито журналистически пристрастености бяха бедността, расата и класата, които доведоха до репортажи, спечелили премиите Пулицър, умря в неделя в Манхатън. Тя беше на 84 години.

Съпругът й Уилям А. Бер сподели, че гибелта й в отделението за палиативни грижи на болница Маунт Синай е настъпила, откакто ракът на гърдата се е популяризирал в други органи.

госпожа Голдън Бер, чиято тапия по стопанска система от Радклиф докара до интерес през целия живот към въпроси, свързани с неравенството, изигра значима роля в наблюдението на няколко огромни серии за The Times, които разглеждаха класовите и расови разделения. Всеки набира екипи от кореспонденти, фотографи и редактори за интензивни, от време на време целогодишни задания.

„ Как расата се живее в Америка “, следена от Джералд М. Бойд, който ще стане Първият негър ръководещ редактор на Times отхвърли общоприетото разбиране, че страната при започване на 21-ви век е станала „ пострасова “. Дълбокото му потапяне в интегрирана черква, войска, касапница и другаде завоюва на вестника премията Пулицър за национални репортажи през 2001 година

Изабел Уилкерсън завоюва Пулицър за писане на репортажи за своя изпепеляващ портрет в тази серия от 10- годишно момче, което се грижи за четирима братя и сестри.

Стивън Грийнхаус, някогашен бизнес и трудов кореспондент в The Times, си спомня, че когато госпожа Голдън Бер е била привлечена през 1973 година от Business Week, където тя е била основен стопански публицист във Вашингтон, беше считано за прелом.

Scholarship Plus — продължение на желанието на госпожа Голдън Бер да се оправи с неравенството. Scholarship Plus, финансиран от донори, поддържа 20 студенти от безпаричен генезис годишно, като добавя финансовата им помощ за лицей, с цел да могат да избегнат студентски заеми, пробвайки се да сложи своите учени на равна нога със заможните връстници.

Ms. На Golden Behr от време на време му липсваше другарството в редакцията. Тя канеше публицисти, с които беше работила през годините — всички дами — в дома си в Горен Уест Сайд. Докато пандемията постави завършек на събиранията, до 30 дами щяха да участват, шофирайки даже от Бостън.